На днешния ден 23.07.2010 г. щеше да навърши 28 години!

Безкрайно те обичаме!

Липсваш ни, скъпо и непрежалимо дете и братче!

Ти си непрекъснато в мислите и сърцата ни!

На 28.02.2009 год. се навършва

1 тъжна година

откакто в нощния влак-убиец София-Кардам,
заради безумието на едни, мъчително изгоря

на 25 години
от град Добрич

Скъпо и непрежалимо дете, скъпо братче,
Жестоко и несправедливо е, че те няма.

Вечно ще скърбим за теб!

 

МАЙКА, ТАТКО, КАКА, ДЯДО

В момента подготвяме сайт, www.3dni.org, в който ще предоставим информация за институциите, с които трябва да се свързаваме при трагични инциденти

Във връзка с нашата инициатива за разследване на обстоятелствата около пожара във влака София - Кардам и причините за трагедията, се срещнахме с г-н Антон Димитров – оцелял пътник от кушет - вагона.  Сърдечно благодарим на г-н Димитров за искрения разказ. Осъзнаваме, че не му е било лесно да се връща в спомените си към този кошмарен инцидент.

 Антон Димитров е пътувал в осмо купе, което се е намирало в близост до изхода на вагона – посока към спалния вагон. Събудил се е от викове “Пожар!” и “Горим!”. В този момент в неговото купе още не е имало дим и влакът се е движил с пълна мощност. Пътник от неговото купе е отворил вратата на купето и вътре веднага е нахлул гъст пушек. Г-н Димитров се е oпитал да намери ръчната спирачка, но не е успял. Направил е маска за дишане от мокър чаршаф, която не е махнал по времето на своята евакуация и се е отправил по коридора в посока изхода към спалния вагон, отдалечавайки се от източника на дима, който е бил в шесто купе.  

 В коридора е имало гъст дим и хора, които са излизали от купетата си. Пламък още не се е виждал, но по спомените на г-н Димитров вече е имало хора, припаднали от задушливите газове. В тези няколко мига е било от огромно значение пестенето на всяка глътка въздух.

 На площадката в края на вагона вече е имало няколко души, които са се опитвали да излязат. Двете врати за слизане от вагона са били заключени, а «плъзгащата» врата към спалния вагон не се е отваряла. Антон Димитров лично е опитал неуспешно  да дръпне лявото крило на вратата. От другата страна на вратата е бил млад мъж, според Антон Димитров това със сигурност е бил Даниел, който с огромно усилие е успял да издърпа дясното крило на вратата.

Антон Димитров е минал през вратата и в пушека опипом е разбрал, че коридорът е преграден (впоследствие се оказва, че коридорите на двата вагона не са от една и съща страна на влака, а се разминават).

Едва в този момент (две - три минути след като е излязъл от купето) Антон Димитров е чул свиренето на аварийната спирачка и усетил, че влакът рязко намалява скоростта си. Залитайки от рязкото спиране на влака, той е открил коридора на спалния вагон и с пълзене го е преминал. В този момент вече е имало паника и много хора от спалния вагон са се опитвали да излязат, като са вадели и багажите си от купетата, което е затруднило придвижването. Вратите за слизане от спалния вагон също са били заключени и пътниците са напуснали влака през вратите на пощенския вагон, който се е намирал пред спалния.

 През цялото време, Антон Димитров не е видял шафнера на влака и не е чул гласа му. Не е видял да предприемат никакви действия за гасене на пожара. Според него, когато влакът е спрял, все още е имало шанс да бъдат извадени пострадалите, които по всяка вероятност са били задушени от пушека и припаднали. Г- н Димитров е получил едно дамско яке, което все пак го е стоплило до момента на пристигането на негови познати от София. На гарата или на по – късен етап той не е викан да дава показания за всичко случило се във влака. Във всички медии управниците ни  твърдят, че се води разследване и всички ще бъдат или вече са разпитани. Изхода на това разследване ще да даде повод на Министъра на Транспорта да си подаде или да не си подаде оставката!

Това са фактите, както ни ги разказа пътникът Антон Димитров. Те съвпадат с повечето разкази на оцелели пътници и се разминават с твърденията на служителите на БДЖ.

Със сигурност ще има много въпроси, изводи и коментари. И за нас е трудно в момента да правим заключения, и все пак няколко извода са неизбежни:

1. Ръчната спирачка е дръпната с огромно закъснение, когато целият вагон е бил вече изпълнен със задушлив дим.

2. Действията по гасене на пожара (ако е имало такива) са прекратени безрезултатно.

3. Евакуацията на пътниците е била хаотична, без съдействие от шафнера или други служители на БДЖ.

4. Евакуацията е била крайно затруднена по няколко причини:

- влакът е бил в движение;

- вратите за слизане са били заключени;  

- липсвала е маркировка за евакуация;

- вратата към съседния вагон се е отваряла изключително трудно;

- коридорите на двата вагона са се разминавали и при лошата видимост е било трудно да се открие пътя за напускане на горящия вагон.  

5. Воденето на разследването по този случай очевидно не е обективно, след като Антон Димитров не е бил официално разпитан от нито една инстанция!