Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: daniel2008 Категория: Новини
Прочетен: 632961 Постинги: 27 Коментари: 212
Постинги в блога
<<  <  1 2 3

В момента подготвяме сайт, www.3dni.org, в който ще предоставим информация за институциите, с които трябва да се свързаваме при трагични инциденти

Във връзка с нашата инициатива за разследване на обстоятелствата около пожара във влака София - Кардам и причините за трагедията, се срещнахме с г-н Антон Димитров – оцелял пътник от кушет - вагона.  Сърдечно благодарим на г-н Димитров за искрения разказ. Осъзнаваме, че не му е било лесно да се връща в спомените си към този кошмарен инцидент.

 Антон Димитров е пътувал в осмо купе, което се е намирало в близост до изхода на вагона – посока към спалния вагон. Събудил се е от викове “Пожар!” и “Горим!”. В този момент в неговото купе още не е имало дим и влакът се е движил с пълна мощност. Пътник от неговото купе е отворил вратата на купето и вътре веднага е нахлул гъст пушек. Г-н Димитров се е oпитал да намери ръчната спирачка, но не е успял. Направил е маска за дишане от мокър чаршаф, която не е махнал по времето на своята евакуация и се е отправил по коридора в посока изхода към спалния вагон, отдалечавайки се от източника на дима, който е бил в шесто купе.  

 В коридора е имало гъст дим и хора, които са излизали от купетата си. Пламък още не се е виждал, но по спомените на г-н Димитров вече е имало хора, припаднали от задушливите газове. В тези няколко мига е било от огромно значение пестенето на всяка глътка въздух.

 На площадката в края на вагона вече е имало няколко души, които са се опитвали да излязат. Двете врати за слизане от вагона са били заключени, а «плъзгащата» врата към спалния вагон не се е отваряла. Антон Димитров лично е опитал неуспешно  да дръпне лявото крило на вратата. От другата страна на вратата е бил млад мъж, според Антон Димитров това със сигурност е бил Даниел, който с огромно усилие е успял да издърпа дясното крило на вратата.

 

Антон Димитров е минал през вратата и в пушека опипом е разбрал, че коридорът е преграден (впоследствие се оказва, че коридорите на двата вагона не са от една и съща страна на влака, а се разминават).

 

Едва в този момент (две - три минути след като е излязъл от купето) Антон Димитров е чул свиренето на аварийната спирачка и усетил, че влакът рязко намалява скоростта си. Залитайки от рязкото спиране на влака, той е открил коридора на спалния вагон и с пълзене го е преминал. В този момент вече е имало паника и много хора от спалния вагон са се опитвали да излязат, като са вадели и багажите си от купетата, което е затруднило придвижването. Вратите за слизане от спалния вагон също са били заключени и пътниците са напуснали влака през вратите на пощенския вагон, който се е намирал пред спалния.

 През цялото време, Антон Димитров не е видял шафнера на влака и не е чул гласа му. Не е видял да предприемат никакви действия за гасене на пожара. Според него, когато влакът е спрял, все още е имало шанс да бъдат извадени пострадалите, които по всяка вероятност са били задушени от пушека и припаднали. Г- н Димитров е получил едно дамско яке, което все пак го е стоплило до момента на пристигането на негови познати от София. На гарата или на по – късен етап той не е викан да дава показания за всичко случило се във влака. Във всички медии управниците ни  твърдят, че се води разследване и всички ще бъдат или вече са разпитани. Изхода на това разследване ще да даде повод на Министъра на Транспорта да си подаде или да не си подаде оставката!

 

Това са фактите, както ни ги разказа пътникът Антон Димитров. Те съвпадат с повечето разкази на оцелели пътници и се разминават с твърденията на служителите на БДЖ.

 

Със сигурност ще има много въпроси, изводи и коментари. И за нас е трудно в момента да правим заключения, и все пак няколко извода са неизбежни:

 

1. Ръчната спирачка е дръпната с огромно закъснение, когато целият вагон е бил вече изпълнен със задушлив дим.

 

2. Действията по гасене на пожара (ако е имало такива) са прекратени безрезултатно.

 

3. Евакуацията на пътниците е била хаотична, без съдействие от шафнера или други служители на БДЖ.

 

4. Евакуацията е била крайно затруднена по няколко причини:

- влакът е бил в движение;

- вратите за слизане са били заключени;  

- липсвала е маркировка за евакуация;

- вратата към съседния вагон се е отваряла изключително трудно;

- коридорите на двата вагона са се разминавали и при лошата видимост е било трудно да се открие пътя за напускане на горящия вагон.  

 

5. Воденето на разследването по този случай очевидно не е обективно, след като Антон Димитров не е бил официално разпитан от нито една инстанция!

Категория: Новини
Прочетен: 6479 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 09.03.2008 20:47

В момента подготвяме сайт, www.3dni.org, в който ще предоставим информация за институциите, с които трябва да се свързаваме при трагични инциденти
 Приятели,
Ако искаме да намерим виновните, ако искаме да  направим така, че никога повече да няма влакове убийци, ако искаме да разберем какви са последните минути на деветимата изгорели, помогнете да намерим очевидци и да направим възстановка на пожара и на действията на пътници и жп служители. 

  Нека да се знае кой какво е правил в тези фатални три минути. Нужна ни е информация за това как са разположени купетата, кой къде е бил настанен, как точно е избухнал пожарът, какви викове са чули пътниците, кой кого е спасявал или е пречил  с багажа си . Трябва да знаем защо и как загинаха Даниел Вичев, Валерия Желева, Антоанета Апостолова, Стоян Ковачев, Калчо Енчев, проф. Рашо Рашев, арх. Елена Халачева, д-р Галина Георгиева,  Мая Машева. Нека близките на загиналите да научат какви са били последните мигове на скъпите им хора,  какво са казали, защо точно те  са изгорели в пламъците.

 

    Помогнете ни с информация. Нека всеки, който знае нещо или има познат, който е бил във фаталния  кушет номер 51 да напише за това. Ще възстановим къде стои шафнерът и как пробягва до шеста кабина, какво прави след това. Трябва да разберем коя врата е можела да бъде отключена и коя  е била заключена фатално. Разкажете как вие или вашите близки са се спасили.  Опитайте да си спомните кого видяхте или какво чухте в адската димна завеса. Всички подробности са важни. След това ще съберем сведенията и ще направим възстановка на ужаса. За да се помни и никога повече да не се случва.

Трябва да знаем истината, за да открием виновните! Разчитаме на Вас!

 

Ние сме приятелите на Даниел.

Помагат ни журналисти от Добрич и Шумен.
e-mail : daniel2008blog@gmail.com

Категория: Новини
Прочетен: 9031 Коментари: 5 Гласове: 0
Последна промяна: 09.03.2008 20:48

В момента подготвяме сайт, www.3dni.org, в който ще предоставим информация за институциите, с които трябва да се свързаваме при трагични инциденти
Драмата около издирването на нишия скъп приятел Даниел може да видите на страниците на вестник Сега. Пускаме статията на нашата съученичка Силвия Георгиева,така както бе публикувана тя на 5 март 2008г.


                                  48 часа държавата убиваше

                                  надеждата ни за спасение

 

Нито полицията, нито "Гражданска защита" откликнаха на молбите ни да започне бързо издирване на хора, които може да са оцелели при пожара във влака София-Кардам. Ами ако имаше ранени, чието спасение зависеше от тяхната реакция?

 

Няма нищо по-страшно от това да загубиш приятел при идиотски нелеп инцидент. Още по-страшно е обаче да се опитваш отчаяно да поддържаш последната искричка надежда, останала в теб, а един куп държавни институции да я убиват невъзмутимо и садистично.Това разбрах през онези безумни 48 часа, когато аз и група мои приятели отказвахме да повярваме, че нашият съученик Даниел е сред овъглените трупове във влака София-Кардам. И правехме всичко възможно да го открием жив. Може би ранен. Може би в безсъзнание. Но жив.
Всичко започна в петък на обяд, когато разбрах, че моят съученик Даниел Вичев е пътувал в горящия влак и родителите му не могат да го открият по мобилния телефон. Обади ми се приятел, който настояваше да използвам връзките си като журналист в "Сега", за да разбера нещо повече. Не беше ясно нито какво точно се е случило, нито в кое купе е бил, нито колко са жертвите. Знаехме само, че е бил в злополучния кушет вагон, от който е тръгнал пожарът, и че има три трупа.Веднага звъннах на горещия телефон в БДЖ, от където ми казаха, че нищо не знаят за Даниел. В ужаса си зададох и други въпроси, но и на тях не получих отговор. Стана ми ясно, че телефонът е по-скоро за да събира информация от пострадалите, а не да дава каквато и да е "първоначална информация" на близките. Нищо не знаеха и на горещия телефон на МВР в Червен бряг. Оттам само ми казаха, че бащата на Даниел вече е в града. И започна голямото чакане. Чаках един от колегите ми да се върне от пресконференция на шефа на БДЖ, за да разкаже какво се случило. Бях го помолила да пита конкретно за Даниел, но за съжаление и оттам нищо не можаха да кажат. Оказа се, че тъй като билетите били изгорели, не може да разберем и в кое купе е пътувал. После чаках друг мой колега, който беше командирован на мястото на трагедията. Пак нищо - там било хаос и паника и вероятно щяло да се появяват още жертви. Помолих друга колежка да научи подробности от прокуратурата. Тя ми каза, че там всички знаят за случая "Вичев", но нямат друга информация за него. Същото ми каза и човек, който помолих да разговаря с министъра на транспорта.Така дочаках 13:15 - часът, в който бе обявено, че оцелелите пътници ще пристигнат в Добрич. Даниел го нямаше между тях. Четях по информационните агенции за различните версии за причините за пожара, за скачащите от влака голи и боси пътници и другите, които са чупили стъкла, за обгазените в болницата, за какво ли не. За Даниел нямаше и дума. Мои съученици ми казаха, че баща му го търсил в болниците в Плевен и Червен бряг, но неуспешно. Всички чакахме и не вярвахме на най-лошото. Мина една кошмарна нощ.На следващия ден започнахме да си пишем по скайп - предавахме си различни новини, разсъждавахме къде може да е, опитвахме си да съберем всички подробности около огнения ад и да намерим някаква следа за него. Съучениците ми от Добрич направиха блог в интернет за Даниел (Daniel2008.blog.bg), в който молехме всички, които са го видели, да се свържат с нас. С нас се свързаха основно медиите. Пратихме писма на различни агенции със снимка на нашия изчезнал съученик с надеждата да я публикуват и го видят колкото се може повече хора. В един от форумите попаднахме на човек, който твърдеше, че е видял Даниел да чупи прозорци, за да излязат хората оттам. Помислихме, че може да е скочил и да лежи някъде ранен. Даниел беше много атлетичен. Моите съученици и приятели на Даниел веднага тръгнаха за Червен бряг - едните от София, другите от Добрич. Надеждата бе още жива, защото в този момент липсващите хора бяха 12, а намерените трупове - само 8. Обадих се на "Гражданска защита" в Плевен, за да ги помоля да започнат издирването по светло - беше към 17 ч., а приятелите ми щяха да пристигнат там към 19 ч., когато ще е тъмно. Намерих телефон в интернет, от страницата на министерството на бедствията и авариите. Там обаче никой не вдигна. Отново звъннах за помощ на горещия телефон на БДЖ. (Сутринта оттам ми се бяха обадили да питат дали случайно не сме намерили Даниел! ) Мъжът отсреща обеща да се свърже с "Гражданска защита" и да ми се обади. Направи го минути по-късно - за да ми каже, че районът е бил претърсен километри назад и че няма нужда приятелите ми отново да оглеждат. Те обаче казаха: "Едно търсим ние, едно - те".Когато приятелите ми пристигнаха в Червен бряг, от местната полиция им казали, че всъщност никой не е претърсвал района, но по релсите са минали кантонери, които са огледали наоколо. Странно... Досега всички знаехме, че уж е имало сериозно издирване. Още по-чудовищно е, че полицаите са отказали да помогнат на съучениците ми дори с един по-свестен фенер, като са им заявили: "Ами, търсете, щом искате!". По пътя за Червен бряг те бяха купили набързо само джобни фенерчета. За сметка на това пък, без да имат нищо общо със случая,в издирването се включиха плевенчани и дори французин. От "Гражданска защита" също не бяха особено отзивчиви. На молбата за помощ, отправена от съучениците ми в събота, в 21 ч., отговориха, че ще пратят екипи да търсят с тях, но чак сутринта. В неделя сутринта, в 7:30, всички бяха в паника, защото никой не беше дошъл на мястото на инцидента, за да започне издирването. На повторното обаждане от "Гражданска защита" отвърнаха, че за да тръгнат спасители да издирват някого, трябва да бъде подаден сигнал от физическо лице. Не е ясно защо обаждането в събота вечерта не се смята за подаден сигнал. Губеха се ценни минути и часове. След скандал, от "Гражданска защита" признаха, че всъщност чакат заповед "отгоре" - от прокурори и следователи. Последната надежда беше да намерим телефоните на тези "отгоре" и да ги молим за лична намеса. На помощ пак дойде колежката ми от "Сега", която ми даде въпросните телефони. Оттам веднага откликнаха и увериха, че "Гражданска защита" ще пристигне по възможно най-бързия начин. Тя обаче дойде чак в 11 ч. Издирването продължи още няколко часа. То бе прекратено, след като се обади бащата на Даниел с трагичната новина, че съученикът ни е идентифициран сред жертвите. Оказа се, че това е станало доста по-рано, но никой - дори дошлите на място журналисти от телевизиите, не е пожелал да разпространи трагичната вест.Цял ден вчера умувахме как да реагираме на убийственото бездушие на държавата, на БДЖ, на полицията, на "Гражданска защита"... Да ги разобличим? Да ги съдим? Да ги линчуваме? Каква ще е ползата от това? Ще минат години, виновни няма да има - там безотговорността е колективна и повсеместна. Затова решихме да направим нещо по-полезно и позитивно - сайт в памет на Даниел, който да служи като информационен канал при подобни трагедии. На него ще качим всички телефони и връзки с институциите, към които можем да се обърнем в случай на беда, с подробни указания какви стъпки трябва да се предприемат, какви са ни правата и задълженията при такива драми. Защото не искаме никой да преживява това, което изстрадахме ние през тези страшни 48 часа, лутайки се безплодно и издирвайки телефони и хора, които да ни помогнат. Защото и досега мен лично ме стряска въпросът: Ами ако имаше ранени, които са се спасили от огнения ад, но не са дочакали да бъдат открити живи? Тогава? Докога държавата ще лицемерничи колко е загрижена за мъртвите и техните близки, а ще зарязва безпардонно онези, които са имали макар и минимален шанс да оцелеят?Намерението ни е да привлечем и адвокати, които да дават съвети как да си защитим правата и да потърсим отговорност при подобни драстични нарушения на мерките за сигурност, завършващи с невинни жертви. Но за да не бъде това поредната инициатива за три дни, имаме нужда от помощ. От обществото, и от държавата. Дали ще я получим? Аз лично съм скептична. Но съучениците ми - не. Подкрепете ги.

 

 

 


Поредния трагичен инцидент в България породи инициатива да създадем сайт/ информационен канал, който да подобри действията и комуникацията между засегнатите лица и правителствените и неправителствените организации по време на бедствия и масови инциденти. Инициативата е в памет на нашия приятел Даниел и всички жертви на фаталния инцидент с влака София – Кардам на 28.02.08г.

 

На този сайт ще има:

1. Връзка с всички институции и процедурите, които е нужно да се спазват в ситуации на бедствия и аварии.

2. В случай на такива масови инциденти ще се открива форум, в който близките на пострадалите могат да обменят информация. 

3. Възможност да се получат правни съвети при конкретни специфични случаи, свързани с нарушаване на българското и европейското законодателство, отнасящо се до човешката безопасност.

4. Възможност да се подкрепят серия от петиции относно слабите звена в системата, които ще бъдат отправяни към нужните инстанции с искане за конкретни действия и отговори.

 

Ако желаете да помогнете или да се включите в инициативата, може да се свържете с нас на: daniel2008blog@gmail.com

 

Нека всички вземем отношение, за да не остане гибелта на близките ни напразна!

 

Благодарим ви!


Инициатива за повече от три дни.
Категория: Новини
Прочетен: 429002 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.03.2008 20:49



image

 

Категория: Новини
Прочетен: 57512 Коментари: 159 Гласове: 0
Последна промяна: 09.03.2008 20:50
<<  <  1 2 3
Търсене

За този блог
Автор: daniel2008
Категория: Новини
Прочетен: 632961
Постинги: 27
Коментари: 212
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031