Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2023 22:00 - КУРГАННАТА КУЛТУРА В СКАНДИНАВИЯ, част 4
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 863 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.05.2023 09:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

            Процент на хаплогрупите при отделните евразийски народи

     По-долу е даден списък на процентите на всяка от горните хаплогрупи, открити в страните от Ирландия до Монголия. Тези две държави в крайните точки са отбелязани тук, защото са в двата края на европейско-азиатския коридор. Очевидно е, че нито една от интересуващите ни хаплогрупи не се намира на запад от Източна Германия, така че нашето търсене трябва да се насочи на юг и на изток. Нула в таблицата означава, че хаплогрупата е била разгледана в проучването, но не е открита в тази популация. Тире (-) означава, че няма индикации авторите да са търсили хаплогрупи при SNP тестовете. Скобите около 7% Q в Исландия са обяснени по-долу. Данните за R1b и Q в много, ако не и в повечето проучвания в Европа (често с използване на суперкласа P, който ги отчита заедно) се явяват хроничен проблем, който е довел дотам, че интересни проучвания (като например "Y-хромозоми на източните украинци" от Харков и съавтори, 2004) имат малка стойност.
26
    Освен това те и други автори смесват хаплогрупите I и J заедно, когато по правило е необходимо е да се отделят (I е типична за германските страни, а J за региона на Близкия изток).

       Данните, изразени в проценти, са взети от публикувани проучвания и частни бази от данни, които, бидейки частни, не могат да бъдат индивидуално идентифицирани.

                        Таблица на хаплогрупите
     image

     За Норвегия става ясно, че трите основни хаплгрупи се явяват R1b, I и R1a и те наброяват примерно по 30%, с други думи, се срещат в равни пропорции. Има обаче ограничена редица от други хаплогрупи с малки пропорции. Смята се, че в Северна Европа и J, и E1b отразяват аграрното разширение на неолита от Близкия изток. Излиза, че те вероятно са били в Норвегия в продължение на хиляди години. N3, намерена в Норевгия и Швеция в рамките на 7%, е проблемна за интерпретиране.

                             Таблици на хаплогрупа N3
     image     Хаплогрупа N3 (известна още като Tat) се среща в норвежките колонии много рядко и е можела да дойде през Източна Азия (където в някои племенни групи достига нивото от 28%, например при бурятите, но е с ниво 0% сред алтайските им съседи). Среща се и в Източна Украйна, през които са преминали последователните вълни на движение на емигранти от Средна Азия, с честота до 10%. Проблемът е, че непосредствените северни съседи (саами) и източните (финландски) съседи на норвежците и шведите имат N3 от около 40% и 60% съответно. Така N3 може да произхожда както от местни, така и от източноазиатски източници и малката й честота прави обясненията хаотични. Все пак има смисъл да сравним хаплотиповете и да получим представа за това дали норвежките носители на N3 (както е намерено в Исландия) са по-близо до тези, намерени в Източна Азия, или сред саамите. За съжаление един голям труд, фокусиран върху саами (Tambets et al., 2004) не включва хаплотиповете. Това си остава област за бъдещи изследвания.
28

     Хаплогрупа Q в Y-хромозомата несъмнено се е появила в Средна Азия и е дошла в Норвегия във все още неопределено време. Ако сухопътният й маршрут беше пряк, то такъв път би бил много мъчителен и няма индикации, че тази група има някакви клиновидни разпределения - изглежда, че сякаш скача от място на място. Навярно не е случайно, че тя е отбелязана по пътя, който скитските и хунските народи са използвали в своите миграции през Евразия, но в същото време остава на много ниско ниво. В единственото проучване на европейските хаплогрупи, където Q може да се разграничи от свързаните линии (Tambets et al. 2004), единствено място с широко напречно сечение сред европейските страни с Q е Унгария с 2,6% (Унгария също е единствената европейска страна със следи от хаплогрупа С - 0,9%) (Актуализация: Виж A.Z. Bнrу, A. Zalбn, A. Vцlgyi и H. Pamjav, Сравнение на Y-хромозомите на Маджарите (Казахстан) и Мадярите (Унгария), Американски Журнал по физическа антропология, 2009 юли, т. 139, бр. 3, с. 305-310 image)

     Много интересно е изследването на Барак (2003), който изследва Y-хромозомното наследство в Хърватия. Генотипирането му включва P* (xM173), което очевидно е ясно изразената Q. Изследването му отразява факта, че ако извадката за страната не е направена във всички географски области, много важна информация може да остане скрита. Барак откри, че Адриатическият остров Хвар е уникален, защото там се намират 14% от P* - 92R7 (Q) Y-хромозомите в сравнение с дял от 0,02 в континенталната част на Хърватия. Този анклав се състои от вероятни потомци на едно или повече средноазиатски нахлувания в центъра на Европа. С пропорция от 0,087% този остров със сигурност има най-ниския процент на хаплотип R1a в цяла Хърватия. В допълнение към "аномалната" Q, Хвар е единственото европейско място, съдържащо безпогрешна средноазиатска мтДНК (митохондриална ДНК, по директната женска линия) хаплогрупа (например хаплогрупите H и K се намират и в Европа, и в Средна Азия). Според Толк (Tolk et al. 2001), хаплогрупата F се наблюдава при 8,3% от населението на Хвар. Това предполага, че средноазиатците, които се заселват тук, включват както мъже, така и жени - основатели на населението.

                 Бележка в постинга:

      Прогонените от Средна Азия от кипчаките и огузите кангарски племена на Чор (Чаравон, Чарват < Чор-бат, Хорват), Ертим (Иртим, Ердем) и Юла (Гюла, Гила) се преместват в Източна Европа с голяма сила, като довеждат съпружеските си партньори, известни в европейската история като бошняци/баянаки/беченци (зетьове), като изселват и поглъщат маджарите и прабългарите. Тяхната конфедерация е известна още като Бечени (турски), beseсo (латински), patzinaki и pachinaki (гръцки), печенеги (славянски) и бошняци (слав.). В Източна Европа Конфедерацията Кангар създава своя държава, която просъществува 150 години. Под натиска на кипчаките и огузите държавата Кангар пълзи на запад, докато не е спряна от Адриатическо море и се утвърждава като държавата Хараба/Чарабой (хървати, кръстени по името на водещото кангарско племе Чор), Босна (бошняци) и Херцеговина. Започвайки с господството на кангарите, техният симбиотичен съюз със славяните племена се слива в основно славянските държави Хърватия, Босна и Херцеговина, докато не паднали под контрола на османските турци през 15 в. След половин хилядолетие турско господство те влязоха в 20-ти век, известни като славянски държави, които се стремят да си създадат образ на моноетничност, а историята им е измислена отново, за да проектира славянска доминация хилядолетие по-рано по руски модел, приписвайки коренните народи на турското нашествие. Фалшивата им история обаче е толкова фалшива, че истината стърчи от всяка гънка.

     Името Чор е название на титла и означава "Принц"; Ердем е "Достоен", друго аристократично название на титлата, те също бяха известен като Явди-Ердим = Явди-Ердем; Юла е "Велик", още едно аристократично название на титлата, известно още като Огурското „Гюла“ и Огузкото „Улу/Улуг“, както и Кабускин-Гюла = Кабускин-Юла, 谷蠡 на китайски, хунската титла Юли. Ясно е, че кангарските "племена" са били назовани по политическата си принадлежност, а не по етническите си имена, названията Чор/Чур/ и Юла/Гюла/Улуг са добре засвидетелствани титли с известна относителна позиция. (Остава въпросът за „древноримското“ име Юлий/Юлия? Появи се и племето радимичи (ярдим) от „Болгар тарих“, отне доста време да ги намеря; бел. моя).

     Бошняците/баджинакските племена са Чобан (= Зопан), Капан (= Kapĝan, известни също като Yasi-Kapan = As-Kapan), Карабай, Кухей (също Куплей = Кюл бей); Зопан, Бай, Бей са добре засвидетелствани титли. Съюзът на племената Аси и Капан може да се разбира като традиционен брачен екзогамен съюз, или Капаните били клон на Асите, показвайки своята етническа и политическа принадлежност в съставното име Ас-Капан, както в случая с името Ас-Тохар. Друго племе, свързано с бошняците/баджинаците, са мигрантите от подножието на Северен Кавказ към племето Буртас в Донския басейн, през девети век определени като клон на бошняците, в славянските летописи ги наричат просто Яси, т. е. Аси. Константин Порфирогенет нарича Буртасите с името Мордия = слав. Мордва, те са коренното население на района на Муром и селищата Салтово-Маяк, повечето от тях се евакуирали през 10 век с Бошняшката/Баджинакската конфедерация.

     Проучването сред популацията на остров Хвар дава поглед върху генетичния състав на коренното население на конфедерацията Кангар-Бечен.

     (На капанците от Разград и околията – честито :), бел. моя. Думи като околия, околност не са от славянски произход.).

 

     За съжаление един от проблемите, споменати по-горе е този, че с редки изключения изследователите в най-добрия случай просто определят P* (покрай R1b8, R1a, Q3). Това означава, че докато изследователите смятат, че са идентифицирали R1b Y-хромозомата, е възможно да пропуснат множество Q-та, които просто са погрешно класифицирани като R1b. Класически пример е отличното проучване на Helgason et al., което идентифицира "клон А", изглеждащ толкова различно от R1b, че те предполагат някаква все още непозната хаплогрупа. Всъщност, когато се разглеждат хаплотиповете (оценки по индивидуалните маркери) за всеки човек в изследването (тъй като има силна корелация между хаплотипове и хаплогрупи, хаплогрупите често могат да бъдат прогнозирани въз основа на познаване на хаплотиповете) – става ясно, че "Клон А" всъщност е хаплогрупа Q. По този начин Хелгасон и екипът му случайно идентифицират 7% от Q в събраните проби. Следователно, по силата на "ефекта на основателя" или "генетичния дрейф", Q може да се намери по-често в Исландия, отколкото където и да е другаде в норвежкия свят.

     Въпреки това може да се окаже, че с увеличаването на размера на извадката от Шетландските острови ще видим, че подобни цифри се появяват и там. По отношение на Норвегия проблемът с откритите малки оценки е, че хаплогрупата Q не е разпределена равномерно по цялата страна, а се намира в "горещите точки" на юг и север (J.F. Wilson, лична комуникация, 2004).
29

     Хаплогрупа K се намира в същата ситуация като Q, но е по-широко разпространена в Близкия изток, Южна Европа, както и в Централна Азия, където достига максималното си ниво. Очевидно хаплогрупата К е разпръсната по "Пътя на коприната", който векове наред е свързвал изтока и запада. Хаплогрупа K даже е още по-локална в Скандинавия. На този етап изглежда, че тя може да е по-разпространена в Швеция и Фарьорските острови (смята се, че че са били заселени от норвежци и шведи през 9 век сл. Хр.).

     Доказателство, че Q и K са били в Скандинавия преди епохата на викингите около 800 г. от н.е. е това, че и двете се срещат в норвежките колонии с по-високи нива, отколкото в Норвегия или Швеция.

     Изглежда, че по-малко неясните маркери Q и K показват по-стари миграция от Средна Азия към Скандинавия, потвърждавайки други индикатори. Миграцията от хунските времена е била продължение на по-рано установена родствена връзка.

     Хаплогрупата R1a е преобладаващата група сред много народи от Средна Азия, превъзхождаща намереното в Скандинавия. Тя е разпространена сред племенните народи на Алтай и съседните им, често с ниво над 50%. Интересен въпрос е съвпадат ли по-тясно хаплотиповете, свързани с тази хаплогрупа в Скандинавия и Източна Европа (където R1a също преобладава), или с тези от Централна Азия, и дали има някакъв специфичен маркер, който отличава Y-хромозомата във всяка от тези области. Доколкото в това изследване се проучва хипотезата за значителна миграция на хора от Средна Азия преди епохата на викингите, е напълно вероятно, че шведите и норвежците (и колониите, които те са основали) имат не само хаплотиповете Q и K (открити в Скандинавия на много ниско ниво), но и "азиатската разновидност“ на R1a.

     Освен това можем да се замислим защо хаплогрупа С, често намирана сред населението на Средна Азия, не се показва никъде в скандинавския свят. Вероятно тази хаплогрупа наскоро е пристигнала в центъра на Азия. Скорошната работа на Зерджал (Zerjal et al. 2003) установи, че хаплогрупата на Чингизхан е била С, следователно той и/или неговите роднини са отговорни за "имплантирането" на тази форма на ДНК профил в света отвъд Източна Азия чак до Каспийско море. Там 8% от населението може да са негови преки потомци, заедно с други, произлезли от кохортата на Чингизхан. Киргизите, узбеките и уйгурите имат ниво дори по-високо от тази цифра. Тъй като Чингизхан е живял 1000 години по-рано, профилът му и тези на останалите с хаплогрупа С не би трябвало да се появява в миграция, която се предполага, че се е случила по-рано.

     Препратката към Чингизхан може да е твърде сензационна, линията Борджигин на Чингизхан е клон на династичната линия Джалаир на уйгурския хаганат, която е принадлежала на вездесъщото племе Кай, на тюркски Киан, на монголски Киат, китайските Хи и Си, с много други названия и известно още от времето на Херодот в областта на Cеверното Причерноморие и Североизточното Прикаспие като племето на Змията: Хелони, Куян, Цян/Кян, Кумоси и Кумохи, Кимаки = Йемеки (Пелио), Гилан ~ Джилан ~ Йилан ~ Уран, Хай ~ Урянхай ~ Хайландур и Тувинци в съвременния руски език, от думата Tuba = Провинция, т. е. съвременните урянхаи живеели в провинция Киат, наречена Урянхайска провинция. Уйгурската династична линия Джалаир (с варианти Яглакар ~ Яглаир ~ Джаглаир ~ Жалаир) се свързва в китайските хроники с Aс-тохарите = Юечжи (Yuezhi). Под различни имена племената Ас-Тохар, Кайъ!!!, Гилан и т. н. през цялото протежение на хилядолетията са живеели от Източна Европа по цялата Азия, карлуките-уйгури са достигнали Каспийско море още преди падането на уйгурския хаганат и всички те са имали много шансове да разпространят неговия маркер много преди родът на Чингизхан да започне разпръскването на семето си.

     Тъй като има сравнително малък брой Q и K Y-хромозоми за изследване, има смисъл първо да се обърнем до най-многобройната от средноазиатските хаплогрупи, R1a, за да видим дали техните потомци са отразени в ДНК-профилите в Скандинавия. Това ще изисква задълбочен анализ на хаплотипове, профили от 3 до 37 маркера на къси тандемни повторения (STR), които осигуряват променливост в рамките на хаплогрупата. По този начин трябва да е възможно да се проучи дали има подгрупа хромозоми R1a, която съвпада по-тясно със Средна Азия, отколкото с Източна Европа, и дори с техните собствени скандинавски съседи.
30

31                      R1a/Y-хромозоми от Скандинавия и норвежките колонии

     Има някои улики, които позволяват да предполагаме, че има нещо различно в подмножеството на R1a Y-хромозомите от Исландия до Швеция.

     Първо, процесът по организиране на проекта за Y-DNA сред семействата от Шетландските острови означава, че на автора са били представени серия от съвпадения за всеки отделен носител на R1a с помощта на базата данни за Хаплогрупите от родословното дърво на ДНК. Тук 12-маркерният хаплотип е сравнен със световната базата данни от SNP тестове, натрупана от Майкъл Хамър(Michael Hammer) и неговия екип от Аризонския университет. Някои хора имат по-голяма част от близки съвпадения в Полша, Индия и в различни места между тях. Има обаче и друг набор от участници в R1a, който съответства на повечето хора в Китай, Монголия и Средна Азия - по-специално в Алтай. Например, R1a шетландците с аборигенски фамилни имена (генеалогично доказано използване на бащиното име) имат само разпръснати съвпадения някъде в Европа, но значително повече съвпадения, разположени далеч на изток от Скандинавия. Като пример, две R1a на семейство Williamsons имат 19 съвпадения на ниво 10/12 с Алтай и още 14 на ниво 9 от 12. Въпреки че подробностите за тази база данни за Алтай все още са не са предоставени на разположение на автора, възможно е да се "реконструира" информацията така, че да се открие модален хаплотип. Данните явно са събрани от работата на Карафет и Хамър, които имат в базата си данни 98 теста от Алтай, 46,9% от които са с R1a. Така в базата данни има 46 R1a индивида, в чиито данни има близки съвпадения на 33-ма с по 12 маркера. За други фамилии числата са подобни за R1a Джеймисън, Бланк и Робъртсън (Jamieson, Blance и Robertson). С разглеждането на профилите на редица участници можете да изградите алтайски модален хаплотип. Други хаплотипове са модални в определените групи. Суровите данни са от частни бази данни и се описват както са публикувани, включително Jorgensen et al., 2004, Helgason et al., 2002, Чиниоглу и съавтор, 2003, Family Tree Y-Search DNA Database (www.ysearch.org) и базата данни на екипа за изследване на потребителите (www.yhrd.org).

      Хаплотипове на R1a сред азиатските и европейските народи, таблица
     image

       Ясно е, че примерът от Шетландските острови най-тясно съответства на средноазиатския Алтай, киргизите и таджиките (всички те са от Казахстан или други райони, разположени по протежение на китайската граница със Сибир), както и азерите, които живеят от западната страна на Каспийско море. Що се отнася до Скандинавия, двете области с най-близки съвпадения са Северна Норвегия и шведските Упсала и Вормланд, както и норвежката колония Исландия. Разграниченията по отношение на връзката със Северна Полша може би са най-учудващите.

     Има още едно парче от генетичния пъзел, което може да добави значителна информация за произхода на скандинавската R1a Y-хромозома и това се отнася за един маркер, който видимо ясно разграничава някои норвежки хаплотипове от всичките, намерени в Източна Европа.

     Уникалният генетичен полиморфизъм в R1a, разделящ норвежците и Източна Европа

     Едно потенциално важно наблюдение тук е, че сред групите, които са най-близки с Шетландските участници са киргизите, наричащи се Аси (Ас е общотюркско етническо или географско име), т. е. термин, даден в исландските саги на предците на скандинавските кралски семейства. Това наблюдение ще бъде подробно разгледано по-късно.

     Разглеждайки данните за хаплогрупите и хаплотиповете, представени досега, могат да се направят доста радикални заключения. Те ще се подкрепят, ако може да се покаже, че подмножеството на норвежката R1a е различно от тяхното източноевропейско съответствие (тъй като в съседна Полша R1a може да достигне нива от над 50%) и даже норвежците, които споделят същите хаплогрупи и които хипотетично не произхождат от Средна Азия, по-скоро произлизат от същата наследствена група като поляците и украинците.

     Пасарино и др. (2002) разгледаха 72 норвежки Y-хромозоми, от които 24% са R1a - М17. Те анализираха само микросателитните маркери DYS19 и YCAIIa,b, но той успя да види ясна диференциация в рамките на групата R1a. 9 от 17 (53%) са имали DYS19 = 15 или 16 заедно с YCAIIa, b ниво 19,23, докато 7 от 17 (41%) са имали шаблонните 19,21. Това означава, че норвежките R1a Y-хромозоми, имат два много "отличителни микроспътникови мотива" (стр. 523), което се превежда като бимодално разпределение.
33

     Което е най-интересно, докато първият клъстер се оказва най-разпространен (от Западна Европа до Индия) във всяка от 53-те идентифицирани комбинации от a и b компоненти, вторият клъстер (19,21) практически отсъства във всички области, досега тествани от Пасарино и съавтори (2001а). Единствената група тествани в Средна Азия за този маркер са якутите (т. е. Саха), които преобладаващо принадлежат към хаплогрупа N3 (88%). Просто е невъзможно дори да се изчисли към коя хаплогрупа принадлежат 3,3% , които имат шаблон от 19,21. Ако обаче тезата на тази работа се потвърди, те ще бъдат числено малка група якути с хаплотипове R1a, отбелязани в други издания. Само една статия, също от Пасарино (Passarino) et al. (2001b) дава частичен отговор.

     От 261 лица, които са Eu19 (R1a), по-голямата част имат стойност 15, 16 или 17 за DYS19 и 19,23 за YCAIIa.b. Има много малко хора, които имат мотив 19.21 и само един от тях произлиза от Западна или Източна Европа, но той има стойност DYS19 = 14, което е много рядко (един човек от Индия също има точно този мотив, но различен 49a,f Taq хаплотип). Трима от Индия (N = 23) и двама от Близкия изток (N = 35) имат по-типичния хаплотип 11, но един мъж от Индия има DYS19 = 14 и Taq = 51.

     Тъй като маркерът Taq рядко се измерва, това заключение остава дразнещо в дадения контекст, но с незначителна полезност. Работата е там, че освен Норвегия единствените места, където е намерен YCAIIa,б мотив 19,21 са Индия и Близкия изток, а не Централна Европа. Въпреки това има 5 души с хаплотип R1a между участниците в Проекта Шетландски острови и които имат 37 маркерни хаплотипа с клъстер YCAIIa,b. Предварителните наблюдения показват, че тези, които съвпадат близко с Алтай по първите 12 маркера, всички имат YCAIIa,b 19,21, или едностъпкова мутация, 19,20. Тези, чиито съвпадения са главно в Източна Европа, имат обща група от 19,23. Макар и далеч от потвърждение на хипотезата, това наблюдение действително дава малка подкрепа на предположението, че норманската популация има R1a/ Y-хромозоми, идващи от предци от източноевропейски източници, както и малко по-малък процент, чиито дълбоки корени се намират в Средна Азия. Авторът намира, според данните за YCAIIa,b хаплотипове по-горе, както и от голямата исландска извадка на Хелгасон (Helgason), показваща стойностите на основните маркери, че разпределението на R1a може да бъде около 60% европейски и 40% азиатски произход. В настоящия момент тече работа по проверка на Алтайските проби от YCAIIa,b маркер и резултатите ще бъдат ключ към тезата на това изследване.

              Изглежда, че през 2011 г. проучването все още не е завършено

     Единственото публикувано проучване на средноазиатската M17, включващо YCAIIa, b е получено от древни образци. Keyser – Tracqui et al. (2003), чието изследване беше отбелязано по-рано, работиха с останките от древни погребения на 2000 години в долината Егин Гол в Монголия. Те разложиха 10 STR маркера за 27 мъжки проби. Въпреки че някои маркери не можаха да бъдат подсилени, стана ясно, че най-малко три проби са R1a1 - M17, въз основа на анализа на стойностите на маркерите (вж. стойностите, маркирани в синьо в таблицата по-горе). Всички те бяха модални за монголските образци, отбелязани на графиката по-горе, като свидетелстват за дълга приемственост в района. Само един от трите имаше стойности за всички маркери и този човек е бил 19.23 в местоположението в YCAIIa,b – което днес е най-честия профил в хромозомата M17/Y. Ясно е, че всички средноазиатски M17 няма да имат мотива 19.21 (както в Индия), предложен в това проучване, за да се свърже Скандинавия със Средна Азия. За по-категорично твърдение трябва да изчакаме тестването на пробите от Алтай, посочени по-горе. Особено интересно е да се отбележи, че авторите по-горе отъждествяват тези хора с хуните, вероятно източните братовчеди на хуните (доколко близо са свързани генетично, може само да се предполага), които са пристигнали на прага на Европа приблизително 300 години след погребението на тези хора.
34

     Би било идеално за тезата на тази работа, ако имаше един или няколко SNPs на M17 (определящ маркер на R1a1), които да са уникални за Централна Азия, и хора с R1a в скандинавската база данни. В базата данни от 34 централноазиатски Y-хромозоми Ъндърхил (Underhill и др. 2000 г.), 30 са само M17, един също има M56, трима носят комбинацията M64/87. Y-хромозомното тестване за тези маркери, идващи или възможно дошли от Скандинавия ще бъде завършено скоро. Един тестван човек е отрицателен за всички маркери с изключение на M17 (Perkins, 2004, лично съобщение). Наскоро на бял свят се появи голям набор от маркери, свързани с M17. Vallone and Butler (2004) обявиха наличие на M19, M157 и M87 в своята извадка.




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1042772
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031