На 28 май 2009 г. се навършва  
  1 година и 3 месеца  
от внезапната загуба на нашия син, брат и внук, мъчително изгорял в нощния влак-убиец София – Кардам




на 25 години
Как искаме отново да се върнеш,да чуем стъпките ти, твоя глас...   Тишината в опустелия ни дом е страшна, мълчанието – убийствено. Болка и тъга завинаги! Липсваш ни, скъпо дете!

от семейството

Благодаря преди всичко на верните приятели на моя скъп син Даниел, които създадоха и поддържат вече повече от една година този сайт в негова памет, надявайки се и търсейки истината...
Благодаря и на всички мили хора от цяла България и чужбина, които са съпричастни с мъката на семейството ми, които не са забравили за чудовищната трагедия и виновниците за причиняването й, и които отделят от времето си да препрочитат тези тъжни страници от блога на детето ми.

Болката остава със години,
никога не стихва тя.
Помнете го с усмивките
и красивите неща.
Тя болката завинаги остава,
в сърцето е стаена тя.
Помнете красотата, която е била край него,
помнете добрата му душа.

По-голяма безотговорност от тази в България никъде не съм виждала по света. Толкова много хора си отидоха толкова нелепо, че не може да бъде...
Тъга и гняв...това чувствам в момента...

и все още не се знае истината....