Не бъде тъжен не плачи. Не оставяй мъката със сълзи да те заслепи.   Не оставай сляп за всичко друго, не оставай безчувствен за друг, дори и живота с юмруци да те мачка остави очите си сухи, не ставай безчувствен и глух.   Колко ми се ще толкоз лесно да беше...   Как да остана сърдечен когато в главата си пак чух звънът на тежката камбана и вече сякаш всичко приключва дотук...   И повярвай, любима, аз искам да остана, ала какво полза от глуха надежда? Достатъчно, казвам, и ставам и виновно пак погледът свеждам.   Сътворихме нещо красиво, с многоцветни любовни бои. А сега всичко е вече надраскано в сиво и часовникът обратно брои миговете щастие, докато любовта изстива.   И ако до утре тя напълно изстине какво ще остане от нас сега? Ще дойде студената зима и ще погребе любовта ни в снега.   Това е цената толкова струва таз любов със златен обков. И ние бавно ще трябва да преглътнем тъгата по нашата първа любов.