Прочетен: 441429 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2008 20:49
В момента подготвяме сайт, www.3dni.org, в който ще предоставим информация за институциите, с които трябва да се свързаваме при трагични инциденти
Драмата около издирването на нишия скъп приятел Даниел може да видите на страниците на вестник Сега. Пускаме статията на нашата съученичка Силвия Георгиева,така както бе публикувана тя на 5 март 2008г.
48 часа държавата убиваше
надеждата ни за спасение
Нито полицията, нито "Гражданска защита" откликнаха на молбите ни да започне бързо издирване на хора, които може да са оцелели при пожара във влака София-Кардам. Ами ако имаше ранени, чието спасение зависеше от тяхната реакция?
Няма нищо по-страшно от това да загубиш приятел при идиотски нелеп инцидент. Още по-страшно е обаче да се опитваш отчаяно да поддържаш последната искричка надежда, останала в теб, а един куп държавни институции да я убиват невъзмутимо и садистично.Това разбрах през онези безумни 48 часа, когато аз и група мои приятели отказвахме да повярваме, че нашият съученик Даниел е сред овъглените трупове във влака София-Кардам. И правехме всичко възможно да го открием жив. Може би ранен. Може би в безсъзнание. Но жив.
Всичко започна в петък на обяд, когато разбрах, че моят съученик Даниел Вичев е пътувал в горящия влак и родителите му не могат да го открият по мобилния телефон. Обади ми се приятел, който настояваше да използвам връзките си като журналист в "Сега", за да разбера нещо повече. Не беше ясно нито какво точно се е случило, нито в кое купе е бил, нито колко са жертвите. Знаехме само, че е бил в злополучния кушет вагон, от който е тръгнал пожарът, и че има три трупа.Веднага звъннах на горещия телефон в БДЖ, от където ми казаха, че нищо не знаят за Даниел. В ужаса си зададох и други въпроси, но и на тях не получих отговор. Стана ми ясно, че телефонът е по-скоро за да събира информация от пострадалите, а не да дава каквато и да е "първоначална информация" на близките. Нищо не знаеха и на горещия телефон на МВР в Червен бряг. Оттам само ми казаха, че бащата на Даниел вече е в града. И започна голямото чакане. Чаках един от колегите ми да се върне от пресконференция на шефа на БДЖ, за да разкаже какво се случило. Бях го помолила да пита конкретно за Даниел, но за съжаление и оттам нищо не можаха да кажат. Оказа се, че тъй като билетите били изгорели, не може да разберем и в кое купе е пътувал. После чаках друг мой колега, който беше командирован на мястото на трагедията. Пак нищо - там било хаос и паника и вероятно щяло да се появяват още жертви. Помолих друга колежка да научи подробности от прокуратурата. Тя ми каза, че там всички знаят за случая "Вичев", но нямат друга информация за него. Същото ми каза и човек, който помолих да разговаря с министъра на транспорта.Така дочаках 13:15 - часът, в който бе обявено, че оцелелите пътници ще пристигнат в Добрич. Даниел го нямаше между тях. Четях по информационните агенции за различните версии за причините за пожара, за скачащите от влака голи и боси пътници и другите, които са чупили стъкла, за обгазените в болницата, за какво ли не. За Даниел нямаше и дума. Мои съученици ми казаха, че баща му го търсил в болниците в Плевен и Червен бряг, но неуспешно. Всички чакахме и не вярвахме на най-лошото. Мина една кошмарна нощ.На следващия ден започнахме да си пишем по скайп - предавахме си различни новини, разсъждавахме къде може да е, опитвахме си да съберем всички подробности около огнения ад и да намерим някаква следа за него. Съучениците ми от Добрич направиха блог в интернет за Даниел (Daniel2008.blog.bg), в който молехме всички, които са го видели, да се свържат с нас. С нас се свързаха основно медиите. Пратихме писма на различни агенции със снимка на нашия изчезнал съученик с надеждата да я публикуват и го видят колкото се може повече хора. В един от форумите попаднахме на човек, който твърдеше, че е видял Даниел да чупи прозорци, за да излязат хората оттам. Помислихме, че може да е скочил и да лежи някъде ранен. Даниел беше много атлетичен. Моите съученици и приятели на Даниел веднага тръгнаха за Червен бряг - едните от София, другите от Добрич. Надеждата бе още жива, защото в този момент липсващите хора бяха 12, а намерените трупове - само 8. Обадих се на "Гражданска защита" в Плевен, за да ги помоля да започнат издирването по светло - беше към 17 ч., а приятелите ми щяха да пристигнат там към 19 ч., когато ще е тъмно. Намерих телефон в интернет, от страницата на министерството на бедствията и авариите. Там обаче никой не вдигна. Отново звъннах за помощ на горещия телефон на БДЖ. (Сутринта оттам ми се бяха обадили да питат дали случайно не сме намерили Даниел! ) Мъжът отсреща обеща да се свърже с "Гражданска защита" и да ми се обади. Направи го минути по-късно - за да ми каже, че районът е бил претърсен километри назад и че няма нужда приятелите ми отново да оглеждат. Те обаче казаха: "Едно търсим ние, едно - те".Когато приятелите ми пристигнаха в Червен бряг, от местната полиция им казали, че всъщност никой не е претърсвал района, но по релсите са минали кантонери, които са огледали наоколо. Странно... Досега всички знаехме, че уж е имало сериозно издирване. Още по-чудовищно е, че полицаите са отказали да помогнат на съучениците ми дори с един по-свестен фенер, като са им заявили: "Ами, търсете, щом искате!". По пътя за Червен бряг те бяха купили набързо само джобни фенерчета. За сметка на това пък, без да имат нищо общо със случая,в издирването се включиха плевенчани и дори французин. От "Гражданска защита" също не бяха особено отзивчиви. На молбата за помощ, отправена от съучениците ми в събота, в 21 ч., отговориха, че ще пратят екипи да търсят с тях, но чак сутринта. В неделя сутринта, в 7:30, всички бяха в паника, защото никой не беше дошъл на мястото на инцидента, за да започне издирването. На повторното обаждане от "Гражданска защита" отвърнаха, че за да тръгнат спасители да издирват някого, трябва да бъде подаден сигнал от физическо лице. Не е ясно защо обаждането в събота вечерта не се смята за подаден сигнал. Губеха се ценни минути и часове. След скандал, от "Гражданска защита" признаха, че всъщност чакат заповед "отгоре" - от прокурори и следователи. Последната надежда беше да намерим телефоните на тези "отгоре" и да ги молим за лична намеса. На помощ пак дойде колежката ми от "Сега", която ми даде въпросните телефони. Оттам веднага откликнаха и увериха, че "Гражданска защита" ще пристигне по възможно най-бързия начин. Тя обаче дойде чак в 11 ч. Издирването продължи още няколко часа. То бе прекратено, след като се обади бащата на Даниел с трагичната новина, че съученикът ни е идентифициран сред жертвите. Оказа се, че това е станало доста по-рано, но никой - дори дошлите на място журналисти от телевизиите, не е пожелал да разпространи трагичната вест.Цял ден вчера умувахме как да реагираме на убийственото бездушие на държавата, на БДЖ, на полицията, на "Гражданска защита"... Да ги разобличим? Да ги съдим? Да ги линчуваме? Каква ще е ползата от това? Ще минат години, виновни няма да има - там безотговорността е колективна и повсеместна. Затова решихме да направим нещо по-полезно и позитивно - сайт в памет на Даниел, който да служи като информационен канал при подобни трагедии. На него ще качим всички телефони и връзки с институциите, към които можем да се обърнем в случай на беда, с подробни указания какви стъпки трябва да се предприемат, какви са ни правата и задълженията при такива драми. Защото не искаме никой да преживява това, което изстрадахме ние през тези страшни 48 часа, лутайки се безплодно и издирвайки телефони и хора, които да ни помогнат. Защото и досега мен лично ме стряска въпросът: Ами ако имаше ранени, които са се спасили от огнения ад, но не са дочакали да бъдат открити живи? Тогава? Докога държавата ще лицемерничи колко е загрижена за мъртвите и техните близки, а ще зарязва безпардонно онези, които са имали макар и минимален шанс да оцелеят?Намерението ни е да привлечем и адвокати, които да дават съвети как да си защитим правата и да потърсим отговорност при подобни драстични нарушения на мерките за сигурност, завършващи с невинни жертви. Но за да не бъде това поредната инициатива за три дни, имаме нужда от помощ. От обществото, и от държавата. Дали ще я получим? Аз лично съм скептична. Но съучениците ми - не. Подкрепете ги.
Поредния трагичен инцидент в България породи инициатива да създадем сайт/ информационен канал, който да подобри действията и комуникацията между засегнатите лица и правителствените и неправителствените организации по време на бедствия и масови инциденти. Инициативата е в памет на нашия приятел Даниел и всички жертви на фаталния инцидент с влака София – Кардам на 28.02.08г.
На този сайт ще има:
1. Връзка с всички институции и процедурите, които е нужно да се спазват в ситуации на бедствия и аварии.
2. В случай на такива масови инциденти ще се открива форум, в който близките на пострадалите могат да обменят информация.
3. Възможност да се получат правни съвети при конкретни специфични случаи, свързани с нарушаване на българското и европейското законодателство, отнасящо се до човешката безопасност.
4. Възможност да се подкрепят серия от петиции относно слабите звена в системата, които ще бъдат отправяни към нужните инстанции с искане за конкретни действия и отговори.
Ако желаете да помогнете или да се включите в инициативата, може да се свържете с нас на: daniel2008blog@gmail.com
Нека всички вземем отношение, за да не остане гибелта на близките ни напразна!
Благодарим ви!
Инициатива за повече от три дни.
04.03.2008 12:59
04.03.2008 14:07
04.03.2008 15:53
04.03.2008 16:28
04.03.2008 16:31
Silno vqrvam v tova!
Mir na praha im.
- Сергей Антонов
- Чернобил
- реката Лим
- дискотеката Мастило
- атентата с/у Андрей Луканов
и още много други, толкова и за това ще научим някога истината. Жалко за жертвите на кървавия атентат.Поклон пред паметта им.
04.03.2008 19:43
техниката е достатъчно развита и това е възможно .!!
ЗА ДА МЯМА ПОВЕЧЕ НЕВИННИ ЖЕРТВИ ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА ИМ
04.03.2008 21:24
05.03.2008 00:04
05.03.2008 07:44
Млади хора - приятели на Даниел, Вие сте силни и достойни!!! Това, което направихте и продължавате да правите, е урок по истинско приятелство. Болката е огромна, но Вие успяхте и в мъката да бъдете силни. Подкрепям Ви!
05.03.2008 07:51
Господа, не преписвайте и не препубликувайте само материалите от печата, а направете нещо в официалните си страници, отбележете траура, в противен случай и вие се присъединявате към демагогията и позата.
Искам да призова всички хора да станем по -активни граждани на РБългария ежедневно,ежечасно,ежеминутно,а не само в такива моменти... и не след дълго отново пак дя бъде същото.Моля Ви,Българи!
05.03.2008 12:23
05.03.2008 14:03
05.03.2008 20:30
06.03.2008 04:04
Преди няколко дни започнах да рисувам картина, на която синият цвят носеше нюанса на надеждата.Днес гледам отново незавършената картина и през сълзите ми той сякаш губи първоначалната си стойност. Тъжен е, мрачен е, отражение на всичко, което се случва в мен и около мен. Не откривам отговори в хаоса от размисли и чувства, от сякаш напразно родени думи и някак излишни…Безумно е да поверяваме живота си един другиму и да не бъдем отговорни и етични дори към самите себе си.
Днес хвърлих шепа пръст върху ковчега на Даниел и думите в този момент нямаха никакво значение. Погледнах за секунди встрани и там видях още пресен гроба на Валерия, която нежно се усмихваше от снимката през многобройните цветя. Мъката ми стана още по-зловеща.
Взрях се въпросително в небето с широко отворени очи, но видях само облаци в едно безкрайно сиво. Запитах се там ли е Рая, за който се говореше на литургията. Рая и Ада са в нас. Правим си ги ние – тук на земята. Колко болка има в тази наша Родина…
Винаги, съм се питала защо българите са толкова тъжни, дори природата ни е тъжна. Цветовете в България са тъжни. Ще си позволя да направя паралел с изкуството. Ето например един Иван Милев, който е на банкнотата от пет лева. В рисуването си прилича много по маниер на Gustav Klimt / австрийски художник символист /, но за разлика от него, цветовете в палитрата на Милев са пастелни, приглушени навяващи тъга. Той вероятно е отразявал нашата действителност, която все още оставя тъжни краски в историята ни.
Мисля си и за една от най-известните творби на Klimt „ The Kiss”/ Целувката/.
Целувката, която Даниел нито получи, нито даде на майка, баща, сестра и любима. Дори нямаше целувка за Сбогом. Близките целуваха затворения ковчег и се питаха дали в него е синът им. Нямах сили, но когато ги погледнах, видях техните кристално сини очи, които бяха събрали океан от мъка и една капчица надежда в него. Надежда, че той все пак е жив.
Той ще продължава да живее в сърцата ни. Но ще ни тресе и мисълта за безотговорността и нехайство на обществото ни.
И тъй като всички сме свързани, за да вървят нещата в държавата ни всеки е длъжен да даде и малко дължимото - Уважение към себе си и ближния.
СВЕТЛА ИМ ПАМЕТ НА ВСИЧКИ НЕЛЕПО ЗАГИНАЛИ Е ЗЕМНИЯ АД НА ВЛАКА УБИЕЦ!
Поклон
Нели Ненкова
06.03.2008 05:56
Иниацитивата Ви е е много добра.Подкрепям Ви изцяло.Търсете всякакви начини да я развивате.Крайно време е да има конкретни действия.Търсете подкрепа в медийте ,стига са събирали разни "умни" глави да обсъждат и да говорят празни приказки.Време е за действие!
06.03.2008 08:01
Мойте съболезнования както за Даниел, така и за всички...
Поклон!
06.03.2008 08:19
06.03.2008 08:24
06.03.2008 08:55
Тук при нас за съжаление нещата нито ще се оправят, нито някой ще се замисли и ще си каже - Дай сега да оправим това ЖП, дай да оправим тези корби, че и те тънат като камъни. Да. За съжаление по-принцип съм голям оптимист, аз вярвах в България, българското, аз работя за България. Стига!!! Това е лицемерие!!! Но да Ви кажа ние сме си виновни. Те, тези които ни управляват ние ги избираме, ние им скачаме на митингите, а те - те ни крадат, обиждат и .... и най-жестокото - те ни убиват. Да случват се трагедии, случват се нелепи случки, да умират хора, но не и в резултат на БЕЗХАБЕРИЕТО - или е твърде студено в тези тъпи влакове, или е твърде горещо, или прозореца няма да се затваря, или за СЪЖАЛЕНИЕ - не може да се отвори, или вратата няма да се затвори, или за съжаление - ИЗОБЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТВОРИ.
ПОКЛОН МИЛИ ДЕЦА и РОДИТЕЛИ, ПОКЛОН ПРЕД ВСИЧКИ СКЪРБЯЩИ. ОБИЧАМ ВИ. МОЛЯ СЕ ЗАЕДНО С ВАС.
06.03.2008 09:27
След преживяното възникват много въпроси. Почти всички започват или със ЗАЩО? или АМИ АКО...?
Но къде са отговорите? Мисля,че това е и една от целите на блога -да се намерят отговорите.
Тази сутрин гледах телевизия и там сестрата на Даниел зададе много въпроси.
Но мен ме тормози един-/всъщност не е един/-Този служител-камериера или как се нарича- той е тръгнал да гаси пожара-не е събудил пътниците- не е отворил вратите-може да не е направил още много други неща, НО ОТ КЪДЕ Е ИЗЛЯЗЪЛ ТОЙ??
Как се е спасил, а хората са изгорели пред вратите? Това е ужасно. Това си е ад. Не мога да се примиря че е възможно. Толкова напразни жертви
Моите съболезнования..
06.03.2008 11:48
Според мен е хубаво да се привлекат международни експерти, тъй като моето лично мнение е, че това си е атентат. Нека някой да се опита да запали дъска с водка или фас, или луминисцентна лампа. За тези които не са запознати ще напомня, че този тип лампи се наричат " студени изотчници на светлина", тъй като в тях има йонизиран газ, но не и открити нажежаеми елемнти, и не създават опасност от пожар. За това например на корабите основно се използват такива лампи,според най- новите изисквания на всички контролиращи органи, защото са взривобезопасен тип!!!
Но за управляващите това е начин да се замажат очите на хората. Ако има адвокати, които да се наемат трябва да съдят държавата пред европейските институции, пи поне този път истината да излезе на открито. А ако си спомним хора от управляващата коалиция са били в затвора преди време, заради участие във атенат със влак през 80-те години на гара Буново, както и колегата спомена по - горе... И поради тази причина управляващите никога няма да започнат да работят.
Мир на праха на загиналите хора!
06.03.2008 13:08
06.03.2008 13:35
06.03.2008 13:38
06.03.2008 16:16
Мир на праха на всички загинали!
Дано кажем и мир на праха на всички безхаберници, които са навлезли из коридорите на властта и отговорните постове!
07.03.2008 10:21
08.03.2008 09:59
WhiteKnight - 04 03 2008 г. 16:08:45
Както знаете в последния ден на февруари от високосната 2008 започва голямто еврейско празненство Пурим. То е в чест на убитият антисемит Аман след манипулациите на Мордохай. Празника се е отбелявал някога с кръв от гой и печено месо Какво се случи в България на 29-и. Какво прикрива и властта?
Точно така, става сума за атентата в спалните вагони на бързия влак Кардам-София. След трагедията с Индиго и Лим, българите бяха манипулирани отново с поредните лъжи от Режима. Румен Глъвътъ още без да е направен точен анализ побърза да обяви, че няма умисъл и да обвини една счупена луминисцентна лампа за причината на пожара. Това хвърли в недоумение всеки, занимавал се с противопожарна безопасност и елементарна техника. Уважаемо Министерство на шадраваните, луминисцентни осветителни тела се използват задължително при работа в затворени пространства с повишена концентрация на огнеопасни газове като горивни резервоари. Причината е точно, че не могат да искрят и да загряват така, че да предизвикат пожар. Тази версия за пожара е напълно безсмислена, точно както и за запалената цигара. Пожарът е бил толкова внезапен и силен, че дори метала се е разтопил, което не може и да бъде изгасено с вода. Просто е друг клас пожар. Мястото за атентата е избрано също внимателно. Който се е возил в спален вагон знае, че шаферите имат лошия навик да заключват външните врати и междинните към останалия влак за да не ги безпокоят и да не влизат пътници от малките гари. Така че тези вагони се превърщат в своего рода кафез, от който може да се излезе само през прозорците. За съжаление те са малки за да може някоя възрастна жена да се измъкне.
Самата запалителна смес най-вероятно е представлявала т.н. напалмова бомба, която рецепта може да се вземе без проблем от интернет и да се направи с подръчни материали. Оставена в един голям сак - и пожарът е готов и по-лошото, че не може да се загаси. Подобни "специалисти" от малцинствен произход предизвикваха цяло лято по подобен начин пожари в българските гори. Георги може да обясни как точно го правеха.
А кои бяха влаковите терористи от гара Буново е излишно да споменаваме. Имат си паметник дори, а един от тях е спонсор и на президента Гоце.
Институцията към МВР пък, чието дело е да разследва и обезврежда терористични актове се казва ДОТИ. Новият и шеф е добре познатия ни бивш директор на МВР Пазарджик Жоро Стоицев. Известен като човека, прикрил мангалските сводници, зверски убили сестри Белнейски, както и като добър приятел по чашка на Пикаещия. Така кръгът се затваря. Че извършителите са същите жп специалисти , предизвикали няколкото жп катастрофи през 80-те е много верояно. СЛед като ДПС и мангала Метко (Аамед) взеха власта, спряха и жп катастрофите (имаше и необявени като тази на експреса Янтра). Така до наши дни, когато българите почнаха да си надигат пак главите. До деня на Пурим.
Какви могат да бъдат мотивите? Тогава бяха ясни - да дестабилизират България. Сега са малко по различни. Всички българи да се почустват застрашени до степен да махнат с ръка и да кажат - майната му и на тая скапана 30 годишна техника и на тая скапана държава - махам се оттук. И да освободят жизнено пространство.
След като цяла нощ прикриваха за станалото докато нагласят какво да кажат и после се опитаха да направят целия български народ на малоумен с простотията за подпалената луминисцентна лампа сега спин-докторите от Шадраванното министерство дадоха заден. Че това било само една от работните версии. Можело и цигара да било. Само че тук идват показанията на някои от очевидците, които си го казват в прав текст, че е пожара е почнал след експлозия и за 5-6 минути е вдигнал такава температура, че изпепелил всичко. Цигари въобще не е имало. Да видим дали ще успеят да заплашат всичките очевидци да си сменят показанията. Версията за късо съедиение също не върви, защото според машинистите, ел.системата използва ниско напрежение, а отоплението е от радиатори с водна баня.
Все случайности разни. Мистерията с палежа на влака става още по-голяма, след като се разбра, че един от пътниците от вагона, където е започнал пожара е небезизвестния археолог и изследовател на тенгрианска България - професро Рашо Рашев. Той е автор на няколко научни труда и което е най-важното, участник е значителни по рода си археологически разкопки около Плиска и Мадара. Какво е открито там - в пресата има само оскъдни сведения. Какво е знаел още проф. Рашев също не е известно. Той е преподавател и в Шуменския университет. От юни миналата година става директор на една от най-важните институции в България - НАИМ
http://aim.sofianet.net/main.php?lang=BG
Националния археологически институт и музей към БАН. Спокойно може да се каже, че той е един от водещите археолози в България, специализиран точно в тенгрианството. Във всичките си трудове нарича обаче старата Вяра \\\"езическа\\\", най-вероятно от незнание Важността на този институт е илюстрирана пак в този сайт
08.03.2008 10:32
Mir na Du6ite na Daniel i vsi4ki drugi koito izgubiha jivota si po tozi na4in. Neka Bog e s blizkite im!